31 ago 2008, 13:28

Признание

  Prosa » Cartas
1.2K 0 4
1 мин за четене
 Хей, ти каза, че искаш истината? Е, добре, слушай ме сега. Ще ти разкажа всичко.

Когато ти си тръгна, мили, знай-много ме болеше, че си отиваш. Искрена съм, може би не ти показах,че съм тъжна онзи ден на улицата. Но бе така, мили. Когато побягнах по поляната, една сълза се стичаше по лявото ми око - беше за теб, мили. Беше ми тежко, макар че не го показвах. Мислех, че съм силна като скривам чувствата си, като ги притаявам в душата си.  Слагах фалшивата маска на радостта, за да си мислиш,че съм добре... Не исках да те притеснявам.
Намерих утеха у алкохола. Помагаше ми да забравя всичко за момент. Отпускаше ме, караше ме да се унасям. И тогава... един ден срещнах него, когото ти наричаш "крадецът". Той ме обикна, и аз него. Помогнахме си, да се отървем от самотата...
Знам, знам, че съм глупачка. Оплесках всичко. Но те моля, прости ми!Прости ми, за илюзиите, за поруганите ми чувства, за всичко. Всеки от нас заслужава прошка. Прости ми и аз ще си простя.
Обичах те, истина е, но нещо се прекърши в мен... след като си отиде.
Сега вярваш ли ми?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново нещо наистина изпалнено с чувства !!!!!!!!
  • хмм...май го обичаш Спокоино и аз съм така ...моята мис калифорния е далем от мен за цяла година и после не знам дали ще е същото...като детска приказка,но с краи присъщ само за филм на ужасите
  • красиво откровение, Вили... тъжно, много... прекрасна поетеса си ми ти!!!
  • тъжно и чудно признание ,обичаш ли го още ...!Поздрав от Вили!!!

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...