*Dark_Girl* (Вили)
326 1508
Aug 31, 2008, 1:28 PM

Признание 

  Prose » Letters
985 0 4
1 мин reading
 Хей, ти каза, че искаш истината? Е, добре, слушай ме сега. Ще ти разкажа всичко.

Когато ти си тръгна, мили, знай-много ме болеше, че си отиваш. Искрена съм, може би не ти показах,че съм тъжна онзи ден на улицата. Но бе така, мили. Когато побягнах по поляната, една сълза се стичаше по лявото ми око - беше за теб, мили. Беше ми тежко, макар че не го показвах. Мислех, че съм силна като скривам чувствата си, като ги притаявам в душата си.  Слагах фалшивата маска на радостта, за да си мислиш,че съм добре... Не исках да те притеснявам.
Намерих утеха у алкохола. Помагаше ми да забравя всичко за момент. Отпускаше ме, караше ме да се унасям. И тогава... един ден срещнах него, когото ти наричаш "крадецът". Той ме обикна, и аз него. Помогнахме си, да се отървем от самотата...
Знам, знам, че съм глупачка. Оплесках всичко. Но те моля, прости ми!Прости ми, за илюзиите, за поруганите ми чувства, за всичко. Всеки от нас заслужава прошка. Прости ми и аз ще си простя.
Обичах те, истина е, но нещо се прекърши в мен... след като си отиде.
Сега вярваш ли ми?

© Вили All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отново нещо наистина изпалнено с чувства !!!!!!!!
  • хмм...май го обичаш Спокоино и аз съм така ...моята мис калифорния е далем от мен за цяла година и после не знам дали ще е същото...като детска приказка,но с краи присъщ само за филм на ужасите
  • красиво откровение, Вили... тъжно, много... прекрасна поетеса си ми ти!!!
  • тъжно и чудно признание ,обичаш ли го още ...!Поздрав от Вили!!!
Random works
: ??:??