Проблясък
Пътят навлизаше в града и вече трябвяше да завия към нашите квартали.
Бях виждал преди години как, изшарена като динена кора, забравена от някого надуваема плажна топка бе грабната от пяна и пръски и хвърлена върху бетона на вълнолома.
Следващата вълна я грабна отново и я понесе лудо на обратно. Друга, по-бърза и я отне и забърза отново назад, като ситнеше пяната на гребена си.
Всичко това ме караше до някаква степен да повярвам на това, дето ми разказваше Киро.
- Може да не ми повярваш, но в онзи ден, честно казано, не отидох на кея с ясното съзнание да се давя, нито съм бил загрижен за живота си, нито пък имам някакъв спомен да съм мислил за нещо друго освен, че исках да бъда вътре в бурята, да усетя силата й, така, просто от любопитство го направих.
- И си отишъл на железобетонните звезди, когато бурята е била най-силна?
- Казах ти, че обичам бурите. Исках да усетя духа на стихията, да бъда част от нея.
- И така... грабна те и те отнесе? Ха?! - почесах се по челото.
- Да. ...