Тихо е. Призрачно светло. Светлината не иде от зората, макар да е ясно, че тя е приседнала вече на източния хълм и челото й хвърля отбясъци по западното бърдо. Липен е кръгло село. Намерило си е гнездо между няколко хълма и е клекнало да мъти, като кокошка в полог. Затова, докато се катери по Балчевица от изток, слънцето огрява най-напред първенеца на Пъстрина, която е заградила селото от запад и от север. Но сега зората е още далеч, още не е тръгнала по черешовия път на Росненица и светлината иде от снега на двора. Стаята е студена, усещам го по носа си, който единствен се показва изпод дебелия бабин юрган. Баба ме е научила да се овивам така. И до днес не мога да заспя, ако не са ми завити ушите или ми подухва отнякъде изпод завивката. След малко обаче ще стане топло. Вече чувам баба да се суети около печката, след минути огънят забумтява и замирисва на топло. Баба е станала много рано. Свършила е толкова много неща, преди да запали огъня. Пуснала е агънцата да бозаят, нахранила е де ...