В двора беше цялата райска градина. Храсти рози - алени, бели, розови, жълти, цели букети. И гергини, много гергини. Те бяха слабостта на търговеца. А димитровчетата весело се усмихваха. Колчо се загледа към красивата женска статуя, която беше разперила жадни ръце към небето. В каменната й коса играеше снопче светлина. Същите статуи той видя в градината, където цветя и треви бяха изплели пъстър килим, по който босите ноги на Ема леко стъпваха. Момчето я гледаша право в очите и не снемаше погледа си от нея. Ема примигна няколко пъти и сведе глава. Извади от джоба на карираната си рокля с буфан ръкави бонбон, увит в златно книжле и му го подаде. Той прихвана нежната ръка на Ема и я приближи до устните си. Тя я дръпна и направи лек реверанс.
- С'иль ву пле. Отворете моля!- изрече тихо.
Колчо отвори златната книжка. Пъхна в устата си шоколадовия бонбон и в ъгъла на устните му се стече кафеникава кашица. Образува улейче и пролази по брадичката му. Той я обърса с опакото на ръката си няколко ...