Този ден не се чуваше гласа на Лимона. В работилницата беше тихо. Павлето се спря и заслуша. Не се виждаше жива душа. Наоколо се чуваше песента на вятъра, който летеше и нямаше спиране. Едно кичурче от косата на момъка заподскача весело в унисон с вятъра и двамата заиграха лудешки танц. Павлето постоя още малко и тръгна. Спря пред Аджемското кафене. За него старите турци разправяха, че първи го отворили двамата братя аджеми, които били в отечеството си най- страшните разбойници. Убивали и грабели. Но времето напредвало. Годините летели, докато един ден, когато косите им посребрели, започнали да се замислят за старите си грехове. Напуснали родния си край и дошли в Филибе.
Момъкът се приближи до кафенето и поздрави един стар турчин:
- Ош гелдин, Мустафа.
- Ош болдук, Павле.
Двамата отдавна се познаваха. Мустафата беше от ония българи, които турците бяха потурчили насила. Той не знаеше майка си и баща си. Една стара туркиня беше му казала, че навремето видяла как турците го водили на коне ...