Този ден  не се чуваше гласа на Лимона. В работилницата беше тихо.   Павлето се спря и заслуша. Не се виждаше жива душа. Наоколо се чуваше песента на вятъра, който летеше и нямаше спиране. Едно кичурче от косата на момъка заподскача весело в унисон с вятъра и двамата заиграха лудешки танц. Павлето постоя още малко и тръгна. Спря пред Аджемското кафене. За него старите турци разправяха, че първи го отворили двамата братя аджеми, които били в отечеството си най- страшните разбойници.  Убивали и грабели. Но времето напредвало. Годините летели, докато един ден, когато косите им посребрели, започнали да се замислят за старите си грехове. Напуснали родния си край и дошли в Филибе.

   Момъкът се приближи до кафенето и поздрави един стар турчин:

- Ош гелдин, Мустафа.

- Ош болдук, Павле.

   Двамата отдавна се познаваха. Мустафата беше от ония българи, които турците бяха потурчили насила. Той не знаеше майка си и баща си. Една стара туркиня беше му казала, че навремето видяла как турците го водили на конете и насила го потурчили. Оженили го за една ханъма и тя му родила двама сина. 

   Повечето от турците, които идваха в това кафене, бяха  като Мустафа. Обичай беше, че когато човек пий кафето, да сърба със солук, та да може Аллах да го чуе и да му стане драго, че людите му на земята гълтат кафе, а не ракия.

   Сал ага държеше Аджема. Беше стар турчин, в памучна антерия, чалма на главата и бели чорапи от вълнена прежда, които не  сваляше дори и през летните дни. Познаваше вкуса на всеки мющерия и като го видеше да влиза, мушкаше джезвето в оджака и докато онзи събуе еминиите си, филджанът с ухаещото, димящо кафе, беше на одъра пред него.

    Тук идваха предимно стари турци. И в приказката, и в осанката, дори и в мълчанието, се чувстваше тяхното достойнство. 

аджеми - персиец

солук - въздух