Атовете спряха пред портата. Колю прокара ръка по гръбнака ту на единия, ту на другия, продължи по шията и издърпа поводите. Разседла ги и поведе към яхъра. Най-сетне беше свободен. Съмненията и тревогите, които напоследък го измъчваха, вече не съществуваха. Тя е негова, сега и за цял живот. Прекоси двора и се закачва по дървената стълба. Тя поскръцваше под нозете му. На прага се спря и заслуша. Чана Пена разговаряше нещо оживено с вуйчо Михо. Колчо отвори капията и влезе в одаята. В стенния долап фитилът на тенекето с газта хвърляше бели сенки върху варосания с бяло таван. В другата страна на огнището там, където беше навесът, върху одъра, повдигнат върху пръстен под, вуйчо Михо беше полегнал. Над главата му долапът с красива декорация на капака хвърляше тъмна сянка, която по средата на одаята се срещна с бялата и двете заиграха нестинарски танц. В иконостаса, майка Богородица беше простряла добрата си ръка за благословия. Върху чергарника на пода чана Пена грижливо беше наредила пост ...