ГЕРГЬОВДЕНСКО ПРАЗНУВАНЕ
Наближаваше Гергьовден. Природата се събуждаше от зимния си сън. Дърветата облякоха пъстрите си шуби. Дъхаше на цветя, треви и билки.
"Хубав ден Великден, по-хубав Гергьовден" - така пееше народът на тоя ден. Овчарите щяха да се радват ако валеше дъжд, щото всяка капка ставала жълтица на тоя ден. Сравняваха празника с царската корона. Най-сетне свършваха зимните мъки на овчарите. Овцете вече имаха какво да пасат, а агнетата да припкат свободно по поляните. Младите пък срещаха тоя ден с копнеж за задомяване. Народът казваше: "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър зима." Срещу празника, росата и водата в изворите ставаше лековита. Имаше поверие, че заритото имане излизало отгоре да се суши и парите играели със син или жълт пламък. Хората излизали по полята да търсят тревата "разко", защото който я намереше, ставаше силен и никой не можеше да го пребори. Думаха, че вечерта срещу празника се събуждат вредностните сили - магьосници, злосторници и диви зверове. Тог ...