ГЕРГЬОВДЕНСКО ПРАЗНУВАНЕ

  Наближаваше Гергьовден. Природата се събуждаше от зимния си сън. Дърветата облякоха пъстрите си шуби. Дъхаше на цветя, треви и билки.
   "Хубав ден Великден, по-хубав Гергьовден" - така пееше народът на тоя ден. Овчарите щяха да се радват ако валеше  дъжд, щото всяка капка ставала жълтица на тоя ден. Сравняваха празника с царската корона. Най-сетне свършваха зимните мъки на овчарите. Овцете вече имаха какво да пасат, а агнетата да припкат свободно по поляните. Младите пък срещаха тоя ден с копнеж за задомяване. Народът казваше: "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър зима." Срещу празника, росата и водата в изворите ставаше лековита. Имаше поверие, че заритото имане излизало отгоре да се суши и парите играели със син или жълт пламък. Хората излизали по полята да търсят тревата "разко", защото който я намереше, ставаше силен и никой не можеше да го пребори. Думаха, че вечерта срещу празника се събуждат вредностните сили - магьосници, злосторници и диви зверове. Тогава магьосниците сваляли месечината от небето, правели  я на кравай и я доели. Вземали масула. Обикаляли чуждите ниви. Събирали росата, двойните класове и с разни магии мамели плодородието.
   Тази нощ чана Пена донесе нощвите от зимника. Изми ги обилно с вода и старателно ги избърса с новия месал, дето беше изтъкала за празника. Уши си и сукман на плисе. После отиде в килера, донесе голямата съдина с брашно и го преся няколко пъти със ситото, след което грабна малко от него с шепата си. Взе от рафта една дървена съдинка и разбърка кваса. Зави го в новия месал, а  водата изля под трендафила.
- Айде, Михо, да полегнем, че утре на чака много работа! - чу се гласът ù до огнището...
   Приготви постелите и одаята стихна. Когато стана, слънцето не беше се показало.Отиде в градината. Откъсна здравец и бръшлян и  накичи главата си. Кольо също стана. Взе дървената съдинка и тръгна към полето. Когато се върна, чана Пена  вече приготвяше нощвите. Гласът ù се понесе из одаята "Дъще Гергано, Гергано, стани тестото подмеси, тестото дъще, гергьовското." Направи гаванка по средата на брашното и сипа гергьовската реза, тая, дето донесе Колчо. Прибави квасеното мляко, лъжица шарлан, малко солчица и захар, и забърка тестото. Тя месеше, а песената ù се лееше из одаята.
На двора се чу: Ку, ку... ку, ку. Прекъсна песента, заслуша се и се замисли: "Щом кука кукувицата, ше е на добро! Таз година белким бъде здрава и читава" -  и наново замеси тестото.
   Според поверието, тая пита се наричаше обредна, или гергьовска. Отгоре, с тестото слагаха житен клас, рало, овчар, овце, агне, а дори и куче.
      Когато привърши, тя отиде до пещта и сложи питата да се пече. "А сега да видим китката!" - чу се гласът ù. Вечерта беше накъсала коприва и здравец. Копривата нарече за Михо, а здравецът за Колчо. Листата на копривата бяха малко клюмнали, а на здравеца още свежи... "За добро ше е! -  изрече тя... Дълъг живот и добра женитба. Дано да е тъй! Амин, дай Боже!"
      Навън се чу песента на чанове. Едър мъжага с ямурлук и гега в ръце, водеше най-напред овцата водачка, с вързан венец на главата
- Стойо, Стойо бре, стой маленко! Нъл са спазарихме  да земиш и наща овца? - рече чана Пена.
    Тя се шмугна в обора, наръси тестени топчета от питата и от него се показаха шест овчи глави. Едната от тях, с две черни петна, спря по средата на двора и започна да блее с такава сила, та пушек се дигаше. Чана Пена се доближи до нея и започна да я гали по ушите. Овцата прегъна колене, полегна върху земята и изплези език. Дишаше ускорено. Жената подвикна, но тя не помръдна. Изтича до обора и донесе суха трева. Почуствала приятното ухание, овцата разтвори ноздри, отвори очи и лакомо захруска. Сеното изглежда я насити. Тя се изправи и започна да кръжи из двора. Чана Пена я подгони, но изведнъж се спъна и падна. Вуйчо Михо гледаше през прозореца и се подхилваше. Изведнъж започна да се смее на глас и не можеше да спре. Чана Пена се понадигна. Новият ù сукман беше целият в пръст.
- Айде бре, Стойо! -  Бър... стига си бляла, ма! - скара се тя на овцата и я  поведе към мъжагата. Затвори портата и се затътри към одаята.
Следва продължение.