Край тях заскърца  каручката на циганина Карчо. Старото, мършаво магаре  теглеше едва-едва каручката. Карчо задържа юздитe.
- Как е, аркадаш? - обърна се циганинът към Цимбара.
- Живо и здраво, аго - отвърна мъжът. А ти накъде си я подкарал?
- Тива в кръчмата, байо. Нъл знайш? Сам челяк, не челяк. Винцето ляк душата. Пийна винце и ляга сам.
- Айде с нас, Карчо! Да идем в пивницата!
- Не мой, байо!  
   Циганинът наново задърпа юздите и магарето потегли с каручката. Групата авджии, по чийто колани висяха убити пернати, влязоха в кръчмата. Вътре беше шумно. Дандарата, Стоян Кравата и Стоян Шекера стояха до масата.
   Харни люде бяха двамата Стояновци. Никога не правеха скандали. Дандарата размахваши ръце и цупеше устни. Цимбара пръв влезе и се запъти към Стояновците. Имаше две свободни маси до тях.
- Сядай, сядай, Цимбаре! - подкани Дандарата.
- Миале, ела тук, братко! - обърна се той  към един от авджиите.
   Михал, едър на ръст българин, с дебели, рошави вежди и Панайот Хитовски мустак, не чакаше покана. Приближи се до масата и седна. Павлето и Чеко седнаха на една вътрешна маса, където не се пушеше. От цигарите момчето се чувстваше зле. Вкъщи баща му пушеше като комин. Тогава Павлето се криеше в другата стая.
- Ей, момче - викна някой от съседната маса. Дай от оная лютата, братле, че как съм зажаднял! - обърна се той към здравеняка, който стоеше зад бюфета.
   Мъжът наля от бялата течност една оканица и тръгна към масата, от която се провикна непознатият. Подаде му я и рече:
- Да ти е сладка глътката, мой челяк! Ха, наздраве!
   В кръчмата влезе Варишапката. Беше известен с тринадесетте си деца.  Трудеше се много, за да ги облича и праща на училище. Рядко влизаше в кръчмата.    Отиде до бюфетчията и  рече:
- Налей в шишенцето малко ракийца, за детето, да го разтрие булката! Белким му мине сюнгюра!
   Бай Лабми - бюфетчията, отсипа от лютивата, оная, дето беше скътал за тежки дни. Той подаде шишенцето на Варишапката, който я пъхна в пазвата на поовехтялото си палто и се запъти към капята.
    Дружината пи до заливка и накрая авджиите, един по един, се изнизаха от кръчмата. Както винаги, остана само Цимбара.
  Следва продължение