Feb 16, 2010, 9:43 AM

Продължение от книгата

779 0 0
1 min reading


Край тях заскърца  каручката на циганина Карчо. Старото, мършаво магаре  теглеше едва-едва каручката. Карчо задържа юздитe.
- Как е, аркадаш? - обърна се циганинът към Цимбара.
- Живо и здраво, аго - отвърна мъжът. А ти накъде си я подкарал?
- Тива в кръчмата, байо. Нъл знайш? Сам челяк, не челяк. Винцето ляк душата. Пийна винце и ляга сам.
- Айде с нас, Карчо! Да идем в пивницата!
- Не мой, байо!  
   Циганинът наново задърпа юздите и магарето потегли с каручката. Групата авджии, по чийто колани висяха убити пернати, влязоха в кръчмата. Вътре беше шумно. Дандарата, Стоян Кравата и Стоян Шекера стояха до масата.
   Харни люде бяха двамата Стояновци. Никога не правеха скандали. Дандарата размахваши ръце и цупеше устни. Цимбара пръв влезе и се запъти към Стояновците. Имаше две свободни маси до тях.
- Сядай, сядай, Цимбаре! - подкани Дандарата.
- Миале, ела тук, братко! - обърна се той  към един от авджиите.
   Михал, едър на ръст българин, с дебели, рошави вежди и Панайот Хитовски мустак, не чакаше покана. Приближи се до масата и седна. Павлето и Чеко седнаха на една вътрешна маса, където не се пушеше. От цигарите момчето се чувстваше зле. Вкъщи баща му пушеше като комин. Тогава Павлето се криеше в другата стая.
- Ей, момче - викна някой от съседната маса. Дай от оная лютата, братле, че как съм зажаднял! - обърна се той към здравеняка, който стоеше зад бюфета.
   Мъжът наля от бялата течност една оканица и тръгна към масата, от която се провикна непознатият. Подаде му я и рече:
- Да ти е сладка глътката, мой челяк! Ха, наздраве!
   В кръчмата влезе Варишапката. Беше известен с тринадесетте си деца.  Трудеше се много, за да ги облича и праща на училище. Рядко влизаше в кръчмата.    Отиде до бюфетчията и  рече:
- Налей в шишенцето малко ракийца, за детето, да го разтрие булката! Белким му мине сюнгюра!
   Бай Лабми - бюфетчията, отсипа от лютивата, оная, дето беше скътал за тежки дни. Той подаде шишенцето на Варишапката, който я пъхна в пазвата на поовехтялото си палто и се запъти към капята.
    Дружината пи до заливка и накрая авджиите, един по един, се изнизаха от кръчмата. Както винаги, остана само Цимбара.
  Следва продължение

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Герасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...