Така беше се завихрило хората, че забравиха за ритуала. Децата ще заюсхат, без да сложат трохи в устата.  Ставри, кръстникът, се отдели от хорото и подкани всички да седнат на софрата.
- Време е за молитвата!  - рече той  и започна: "Отче наш, който си на небото и на земята. Да се свети името ти, да бъде Твоята воля, да бъде Твоето царство, както на небето, тъй и на земята. Насъщният ни хляб дай ни днес. И прости нам дълговете ни. Както ние прощаваме на длъжниците си. И избави нам от лукавия. Амин. Дай Боже. Господи, благослови софрата и нас! Дай ни, Боже здраве, силна вяра и сили, за да можем, Господи, да живеем праведно! Да правим добро от любов! Никога да не угасне искрата у нас! Дай мир и покой на душите ни! Благослови къщата и никога да не е празна! Да има ного берекет и късмет! Амин. Дай Боже!
   Жените мълчаливо повтаряха думите. Децата се щипеха.
- Дай Боже дълъг живот и щастие на този дом! - изрече баба Петра - бабата на Павлето.  
   Тази вечер що вино се изпи! Що песни се изпяха! Месото в тепсията се обра до шушка.  На куката на тавана, дето висеше лампата, беше завързан як конец и накрая парче корава, бяла халва, с орехи. Конецът беше толкова дълъг, че всички от софрата отваряха уста и ламката обикаляше, и подскачаше като малко дете. Въртеше се безспир и никой не можеше да я захапе. С ръка не  трябваше да се пипа. От време на време парчето се завърташе много бързо и ставаше весело.
- Да играем на сляпа баба,  на пръстен, може и на наща тиква родила, родила пет тикви, ам що да са пет, нек да бъдат шест!
   Домакините и гостите започнаха да подскачат в одаята.  Това ги връщаше в детството им.

   Беше полунощ. Паницата с червеното се изпразни   няколко пъти. Мина час и гостите започнаха да се изнизват един по един.  Нали от днес започваха Великденските пости.

   Георги подкани момчетата. Време беше да си лягат. Стрина Стефана остана последна. Изми големия куп сахати, паници, тенджери и ги прибра в долапа. Помете, избърса праха. Сложи ред в цялата одая,  щото кат стане, Георги пак ше рече: - "Виж, булка, кво е в одаята! Не мож ли да прибереш?"

   Остатъците от месото, сиренето и кашкавала сложи в пахара и захлупи с капака на тенджерата, за да не  ги кацат мухите.  Като стане,  щеше да ги  занесе на Алито - циганина. Голяма челяд имаше, горкият! Десет боси циганчета и Айшата - жена му. Общо двайсет гърла, все голи, боси и гладни.

*заюсхат - заспят

Следва продължение