Така беше се завихрило хората, че забравиха за ритуала. Децата ще заюсхат, без да сложат трохи в устата. Ставри, кръстникът, се отдели от хорото и подкани всички да седнат на софрата.
- Време е за молитвата! - рече той и започна: "Отче наш, който си на небото и на земята. Да се свети името ти, да бъде Твоята воля, да бъде Твоето царство, както на небето, тъй и на земята. Насъщният ни хляб дай ни днес. И прости нам дълговете ни. Както ние прощаваме на длъжниците си. И избави нам от лукавия. Амин. Дай Боже. Господи, благослови софрата и нас! Дай ни, Боже здраве, силна вяра и сили, за да можем, Господи, да живеем праведно! Да правим добро от любов! Никога да не угасне искрата у нас! Дай мир и покой на душите ни! Благослови къщата и никога да не е празна! Да има ного берекет и късмет! Амин. Дай Боже!
Жените мълчаливо повтаряха думите. Децата се щипеха.
- Дай Боже дълъг живот и щастие на този дом! - изрече баба Петра - бабата на Павлето.
Тази вечер що вино се изпи! Що песни се изпяха! Месот ...