Продължение от книгата

   Маскарадът все още беше в разгара си. Отпред вървеше баш-маскарата. Чуваха се подвиквания:
- От тук минете! Леко, леко, че локва!
   Нанизът от звънчета, който висеше на шията му, издаваха весели звуци. Беше голяма гюрултия. Шествието образуваше виещата се пътека, на която не се виждаше краят. Чуваха се песни. Зяпачите  крещяха, маскарите ревяха и удряха с фуските си, де кого свареха. При гробището шествието спря, направи завой и отново се върна назад.
   Бай Наско Боралията, така му викаха, щото навремето се напил и паднал насред улицата. Видели го цигани и го закарали с талигата си към бориките, към манастира "Свети врач". Вързали го на една борика. Когато изтрезнял, човечецът опулил очи и не помнел, как е попаднал тук.  Видели го двама поклонници, които се връщали от манастира. Тръгнали си тримата към града. От тогава го наричали Боралията. Понякога му викали Бориката. Той беше гурорбашият в това шествие.
 Извади от джоба си бардучето, отпи глътка и подаде на съседа си - Глашатая. Викаха му тъй, щото беше градски глашатай. Когато имаше новина, той тръгваше с тъпана из града  и се провикваше, след като удряше три пъти. "Слушайте, ора, що е чудо станало! 'Нес са жени Гаргата. Да му е честито!" И какви ли не още други клюки се носеха наоколо. Знаеше се всичко, що ставаше. Но най- тържествено разгласяваше, когато идваше цирка. Тръгваше от площада и обикаляше всички улици. Един ден, както си обикаляше, не щеш ли, срещу него изскочил голям пес. Но Глашатаят си е Глашатай. Не му пукаше от нищо. Спрял пред песа, ококорил очи, подсвирнал и викнал с все сила: "Сус, бря, твойта мамица мръсна! Върви си по пътя!" Песът замрял на място. Подгънал лапи и започнал да се гали около нозете на Глашатая. Той зацъкал с език и прокарал ръка върху рунтавата козина на песа. Бедното животно беше почувствало ласката на този груб човек. Понякога и най-грубият е много нежен, стига да срещне нежност срещу себе си.
   На втория ден на маскарадната седмица се разчу из града, че крадци обикалят из къщите и грабят, що могат. Но градоначалникът разреши бързо този въпрос. Незабавно издаде заповед, в която пишеше, че маскирани лица  могат да влизат в къщите само, ако имат позволително. Няколко обирджии бяха заловени и тикнати в Ташкапията. От тогава кражбите престанаха.

Следва продължение