23 may 2011, 11:18

Пропаст

  Prosa » Otros
766 0 0

Тичаш по дълъг път. Бягаш от нещо, от което се страхуваш до смърт. Започваш да мислиш, че този път няма край, няма спасение. И точно тогава го виждаш – краят на пътя. Дълбока пропаст. Имаш избор да скочиш или просто да се предадеш. Скачаш. Веднага се появява онова ужасно чувство в стомаха и изведнъж се събуждаш. Кошмар, просто поредният кошмар. Е, чувството е същото, само че не е кошмар, а нещо по-лошо – самата реалност и не можеш дa се събудиш. О, не,  това е реалността. Краката ми омекват – не мога да продължа. Болката засяда в гърлото ми и не мога да си поема дъх. А си обещах, че вече няма да плача. Напразно... И най-лошото – онова чувство в стомаха сякаш падаш в пропаст. Стоя неподвижно, плачейки. Взирам се в нищото. Знам, че трябва да продължа напред, но просто съм прекалено изтощена от това да бъда силна. Дали някога ще свърши? Едва ли. Всеки път, щом те видя, щом си помисля за тeб, щом чуя името ти, всичко започва наново. Иска ми се да е кошмар - щях да знам, че все някога ще се събудя, но не е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...