23.05.2011 г., 11:18

Пропаст

767 0 0

Тичаш по дълъг път. Бягаш от нещо, от което се страхуваш до смърт. Започваш да мислиш, че този път няма край, няма спасение. И точно тогава го виждаш – краят на пътя. Дълбока пропаст. Имаш избор да скочиш или просто да се предадеш. Скачаш. Веднага се появява онова ужасно чувство в стомаха и изведнъж се събуждаш. Кошмар, просто поредният кошмар. Е, чувството е същото, само че не е кошмар, а нещо по-лошо – самата реалност и не можеш дa се събудиш. О, не,  това е реалността. Краката ми омекват – не мога да продължа. Болката засяда в гърлото ми и не мога да си поема дъх. А си обещах, че вече няма да плача. Напразно... И най-лошото – онова чувство в стомаха сякаш падаш в пропаст. Стоя неподвижно, плачейки. Взирам се в нищото. Знам, че трябва да продължа напред, но просто съм прекалено изтощена от това да бъда силна. Дали някога ще свърши? Едва ли. Всеки път, щом те видя, щом си помисля за тeб, щом чуя името ти, всичко започва наново. Иска ми се да е кошмар - щях да знам, че все някога ще се събудя, но не е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...