25 nov 2012, 16:10

Простички мисли на един обикновен човек – 2 сборно

1.4K 0 11
2 мин за четене

Истината се гради трудно, ние сме само чираци, които искат да научат магията на нейното сътворение. В това е смисълът на човешкия Живот - да бъдем добри ученици, за да станем добри строители. Зад очевидното винаги наднича невидимото, а то е неутрален наблюдател на всичко онова, сътворено, или пресъздадено от нас. Един ден ще бъде наш застъпник или пръв изобличител.

 

 

Всяка проява на Любов заличава със замах стотици сторени от нас грехове, връща ключ към изгубено Приятелство или отваря затворена „завинаги” врата.

 

 

Нещата се сбъдват, когато мечтите Ти са одухотворени и пълни с Живот. Иначе си остават не планове, а скални рисунки, надраскани набързо, които идните поколения ще изучават, разглеждайки пещерите. Не всеки може да създаде шедьовър, но дори простият ръбест камък с издълбано върху него сърчице има повече сила и дух, от който и да е безличен проект на някой сух архитект, влюбен в своята гениалност...

 

 

За да стигнеш високо, не ти трябват криле, а Ум. Крилете са за птиците, защото на тях не им е нужен умът, а добро зрение, за да намират по-лесно храна. Ако се научиш да виждаш отвъд разума, ще стигаш с лекота до всяка точка на онова, което е все още непознато за другите. Ще бъдеш не просто свидетел на нещата, които предстои да се случат, но и точен коректор на негативното у тях. Стига да имаш чисто сърце и безкористно красиви помисли...

 

 

Имам чувството, че всички пророци, врачки и гадатели заедно със своите "предсказания" участват в някакво вселенско магическо тото за огромния джакпот на Бог, но все не успяват да уцелят печелившата комбинация...

 

 

Най-хубавият ден за българската демокрация ще е онзи, в който на мястото на Парламента ще има детска площадка, а родителите на играещите там деца няма и да са чували думите: "партия", "политика" и "държавни граници"...

 

 

Красотата на един ум не се състои в изящното интерпретиране на събития и ситуации, а в елегантното игнориране на простотията и пошлостта...

 

 

Ако се боиш от Светлината, няма да ослепееш от нея, а от Истината...

 

 

Понеже Любовта в съвършената си същност не поставя условия, а е единственото условие, за да бъдеш съвършен, то Тя е ДАР, а това обуславя предназначението ù сред хората - да бъде най-висшата награда, дадена ни Свише...

 

 

Там, където Лъжата и Завистта са издигнати в култ, е опасно да бъдеш Човек и да отстояваш вярата си в доброто начало на всеки един. Но хората, които сега Те „анатемосват” като наивник или луд, рано или късно стават жертва на своите алчни за кръв и богатство идоли на омразата...

 

 

А може би 2012-та ще бъде начало на новото летоброене, когато ще дойде наистина краят, но на старото мислене. Новите енергии и пространства, които ще се открият пред Света, ще бъдат шок за неподготвените, за вкопчените в материалното хора, забравили, че истинското им призвание тук, на Земята, е да се научат да бъдат личности, а не просто човеци...

 

Кирето, 25.11.2012, Бургас

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Красотата на един ум не се състои в изящното интерпретиране на събития и ситуации, а в елегантното игнориране на простотията и пошлостта..."

    Браво!
  • Така си е, Роси!
  • "А може би 2012-та ще бъде начало на новото летоброене, когато ще дойде наистина краят, но на старото мислене. Новите енергии и пространства, които ще се открият пред Света, ще бъдат шок за неподготвените, за вкопчените в материалното хора, забравили, че истинското им призвание тук, на Земята, е да се научат да бъдат личности, а не просто човеци..."
    !!!
  • Браво на обикновеният човечец
    В това море има страшно много бисерни мидички
    Поздрави, Кире!
  • Винаги намирам нещо хубаво при теб! Поздрави за тези прости истини!

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...