Просто едно писмо

   Здравей, Н. !

   Трудно ми е да намеря думи, с които да опиша радостта си за това, че реших да участвам в конкурса. Не зная за другите, но аз имам чувството, че вече спечелих, защото успях да срещна приятели. 

    Аз силно се съмнявам, че съществува сила, способна да заличи спомените ми от това мероприятие. Навярно до самия си край ще помня мига, в който влизайки в книжарницата, аз те зърнах за първи път.  А тогава дори не подозирах, че нявга ще станем приятели.

   В резултат от малкото време, което прекарахме заедно, се чувствам така, сякаш крача по лунна пътека, загледан в безбройните, блещукащи наоколо звезди. Преди да те срещна не вярвах, че съвършената жена съществува.

  Красотата на душата ти е неизмерима и спокойно бих могъл да кажа, че спори по хубост с безсмъртните богини на древните народи. Едва ли съществува човек на тая земя, който не би те обикнал така бързо, както го сторих аз. Знай, че ти съвсем не си човешко създание, а небесен вестител, изпратен на земята да върши благодеяние подир благодеяние, да изтрива сълза подир сълза, и най-важното... да сее звезди...

   За мене бе истинска чест, че те срещнах. Нивга не ще забравя твоята усмивка, твоите коси, и твоите дълбоки и наситени със звезден блясък, очи. Нивга не ще забравя шегите ти, добрината ти и безграничната любов, която изпитваш към човешкия живот.

Раздялата ни днес не ще бъде никак лека. Душата ми ще плаче с незаличими сълзи и никой, и нищо, не би било в състояние да спре тоя леден плач. Ще чакам с нетърпение деня, в който отново ще се срещнем. Ще чакам с нетърпение деня, в който ще скоча на мига, за да те прегърна. Ще чакам с нетърпение деня, в който отново ще бъдем заедно. Макар и за кратко... (Макар и за кратко)...

     Тия слова написах сам аз на ден двадесет и първи от месец май, година 2017.