Спомням си вече доста мъгляво, когато в училище учехме Гео Милев. Спомням си и че не го харесвах особено. Даже „Септември” не харесвах особено. Смятах го за прекалено самопревъзнасящ се и се дразнех много. Тези експресионисти само се надуват като пуяци и отричат всичко, което е било някога преди тях. Баси, как го мразех тоя модернизъм. Такъв съм ретроград. А съм била на 17-18 най-много. И като ни накараха да прочетем статията „Фрагментът”, направо изтрещях. Разбира се, сега смятам, че Гео е бил доста прав за някои неща. Изобщо как може да не смятам, че е бил прав, като съм идиот и профан, а той – велик литератор. Аз дори два реда не мога да напиша без да направя някоя правописна и пунктуационна грешка, ама тогава, нали, струваше ми се яко да заплювам хора, които всички смятат за гениални.
И тъй де, супер се издразних от отношението му към прозата, като към вече умряло и никому ненужно изкуство. Даже май не я смяташе за изкуство изобщо, тъй като била изградена върху логически връзки и о ...