5 may 2005, 14:20

Птиците умират летейки

  Prosa
2.2K 1 4
Ясната вода леко се набразди, после замря. На сякаш огледалната
повърхност се вижда малка точица. Тя постепенно нараства, уголемява се и
загубва овалната си форма. После опитното око щеше да види в отражението,
че това е птица. То още вероятно щеше да забележи, че въпреки отчаяните
махове на крилете сянката се уголемяваше, докато почти достигно
естествените си размери. За момент всичко замръзна като в стоп-кадър -
птицата, водата и останалият свят, който вече не съществуваше. Плясък. Пръски.
Сподавен стон. Последно движение. Нещо завинаги умря. Тъмната вода се
спусна да го прибере.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хр М Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    харесва ми стегнатото и кратко описание!
    получаваш 7!
  • Красиво е, макар и късо. Кратко, но ясно наистина. Картината все пак достатъчно добре нарисувана и се пресъздава във въображението на четящия.
  • Е, ако бе по- задълбочено...
  • Лаконичността (сиреч краткостта и ясността) е несъмнено достоинство, което рядко се забелязва.6!

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...