Ясната вода леко се набразди, после замря. На сякаш огледалната
повърхност се вижда малка точица. Тя постепенно нараства, уголемява се и
загубва овалната си форма. После опитното око щеше да види в отражението,
че това е птица. То още вероятно щеше да забележи, че въпреки отчаяните
махове на крилете сянката се уголемяваше, докато почти достигно
естествените си размери. За момент всичко замръзна като в стоп-кадър -
птицата, водата и останалият свят, който вече не съществуваше. Плясък. Пръски.
Сподавен стон. Последно движение. Нещо завинаги умря. Тъмната вода се
спусна да го прибере.