"Пухени Сънища"
Луната изплува след залеза и озари със светлината на пълнолунието си нощното небе. Протегна ръце и посипа всички звезди, поставяйки всяка на своето място.
Разхождах се бавно и спокойно и гледах нагоре.
Взирах се във всяка една от тях и откривах колко са различни. Присвивах очи и допусках до себе си всеки един техен лъч да ме докосне и залее с красотата си.
Протягах ръце и като малко дете си играех с лудуващите им проблясъци.
Това ме успокояваше!
Отнасяше ме в един друг свят на прозрачност, чистота и уединение. Душата ми откриваше сигурност, доверие и покой!
Сърцето ми забиваше лудо от еуфория и се кикотеше от гъделичкащите приятни и нежни чувства, които го заливаха.
Кожата ми настръхваше, от галейки я с любопитност и обсипващи въпроси без отговор, нощен вятър. И взирайки се в здрача, вече не ме беше страх от ококорените очи, които ме наблюдаваха от тъмното, защото на тях вече им обръщах гръб и не допусках отровните им и смъртоносни стрели да пробождат отново тялото и душата ми.
Изправях своя щит и те рикошираха и отскачаха от него с единствения шум от звука на желязо.
Минавах покрай вековните борове на Гетсиманската градина, където като деца тичахме и се криехме, опиянени от безгрижната си лудетиност. Заставах срещу гордо изправена с величието си столетна Секвоя и това разпалваше моето вдъхновение.
Продължавах покрай шумолящата река и съзерцавайки я, виждах разкривените очертания на луната, която се отразяваше в нея и лъкатушещите ù води преоформяха нейния лунен диск в променящи се фигури.
Пречистена от дареното ми спокойствие, отърсена от човешката суетня, наранили крехката ми и дълбока чувствителност, аз се прибирах вкъщи и сладко и непорочно, като новородено бебе, се гушвах в постелите си. И унесена в сладка омая, се потапях в своите Пухени Сънища!!!
Посвещавам това на моята приятелка ТОНИ, която продължавам да ОБИЧАМ, дори и да не е вече сред живите!!!
© Камелия Todos los derechos reservados