28.03.2013 г., 23:24

Пухени сънища

759 1 0
1 мин за четене

                                                       "Пухени  Сънища"  

    Луната изплува след залеза и озари със светлината на пълнолунието си нощното небе. Протегна ръце и посипа всички звезди, поставяйки всяка на своето място.

    Разхождах се бавно и спокойно и гледах нагоре.

    Взирах се във всяка една от тях и откривах колко са различни. Присвивах очи и допусках до себе си всеки един техен лъч да ме докосне и залее с красотата си.

Протягах ръце и като малко дете си играех с лудуващите им проблясъци.

      Това ме успокояваше!

   Отнасяше ме в един друг свят на прозрачност, чистота и уединение. Душата ми откриваше сигурност, доверие и покой!

    Сърцето ми забиваше лудо от еуфория и се кикотеше от гъделичкащите приятни и нежни чувства, които го заливаха.

     Кожата ми настръхваше, от галейки я с любопитност и обсипващи въпроси без отговор, нощен вятър. И взирайки се в здрача, вече не ме беше страх от ококорените очи, които ме наблюдаваха от тъмното, защото на тях вече им обръщах гръб и не допусках отровните им и смъртоносни стрели да пробождат отново тялото и душата ми.

     Изправях своя щит и те рикошираха и отскачаха от него с единствения шум от звука на желязо.

     Минавах покрай вековните борове на Гетсиманската градина, където като деца тичахме и се криехме, опиянени от безгрижната си лудетиност. Заставах срещу гордо изправена с величието си столетна Секвоя и това разпалваше моето вдъхновение.

      Продължавах покрай шумолящата река и съзерцавайки я, виждах разкривените очертания на луната, която се отразяваше в нея и лъкатушещите ù води преоформяха нейния лунен диск в променящи се фигури.

       Пречистена от дареното ми спокойствие, отърсена от човешката суетня, наранили крехката ми и дълбока чувствителност, аз се прибирах вкъщи и сладко и непорочно, като новородено бебе, се гушвах в постелите си. И унесена в сладка омая, се потапях в своите Пухени Сънища!!!

              

        Посвещавам това на моята приятелка ТОНИ, която продължавам да ОБИЧАМ, дори и да не е вече сред живите!!!

      

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...