"Пухени  Сънища"  

    Луната изплува след залеза и озари със светлината на пълнолунието си нощното небе. Протегна ръце и посипа всички звезди, поставяйки всяка на своето място.

    Разхождах се бавно и спокойно и гледах нагоре.

    Взирах се във всяка една от тях и откривах колко са различни. Присвивах очи и допусках до себе си всеки един техен лъч да ме докосне и залее с красотата си.

Протягах ръце и като малко дете си играех с лудуващите им проблясъци.

      Това ме успокояваше!

   Отнасяше ме в един друг свят на прозрачност, чистота и уединение. Душата ми откриваше сигурност, доверие и покой!

    Сърцето ми забиваше лудо от еуфория и се кикотеше от гъделичкащите приятни и нежни чувства, които го заливаха.

     Кожата ми настръхваше, от галейки я с любопитност и обсипващи въпроси без отговор, нощен вятър. И взирайки се в здрача, вече не ме беше страх от ококорените очи, които ме наблюдаваха от тъмното, защото на тях вече им обръщах гръб и не допусках отровните им и смъртоносни стрели да пробождат отново тялото и душата ми.

     Изправях своя щит и те рикошираха и отскачаха от него с единствения шум от звука на желязо.

     Минавах покрай вековните борове на Гетсиманската градина, където като деца тичахме и се криехме, опиянени от безгрижната си лудетиност. Заставах срещу гордо изправена с величието си столетна Секвоя и това разпалваше моето вдъхновение.

      Продължавах покрай шумолящата река и съзерцавайки я, виждах разкривените очертания на луната, която се отразяваше в нея и лъкатушещите ù води преоформяха нейния лунен диск в променящи се фигури.

       Пречистена от дареното ми спокойствие, отърсена от човешката суетня, наранили крехката ми и дълбока чувствителност, аз се прибирах вкъщи и сладко и непорочно, като новородено бебе, се гушвах в постелите си. И унесена в сладка омая, се потапях в своите Пухени Сънища!!!

        Посвещавам това на моята приятелка ТОНИ, която продължавам да ОБИЧАМ, дори и да не е вече сред живите!!!