Пясъчен замък
Дните бързо се нижат по неизписаните страници на нашия живот и отмятат страница след страница.
Живеем с лекичка насмешка за утрешния ден, осмивайки чуждите мечти, различните желания и близките амбиции.
Впускаме се в живота, без да ние страх той да ни погълни в дълбоките си води. А вътрешно в себе си плуваме към своя бряг. Избягали с поредния, последен кораб, който спасява душата ни от огромната вълна. Вълната, която заля поредния остров, където бяхме подслонили себе си и това, което сме. Бягаме от миналото, не взимаме много неща, само най-близките ни спомени и шепа надежди. Може би следващия остров не е далеч, а може и да е на цяла вечност разстояние от нас, но където и да е, ние вече кроим планове за него. Как би изглеждал, какво ще е по-добро този път? Какво ще стане, ако пак ни залее вълната? И сякаш на шега живота ни изтърсва на брага му. Дали е по-добър? Така си мислим. Но единствено вълната ще ни каже. Въодушевени, в нескрита еуфория разопаковаме багажа си и бързичк ...