ПЪЛНАТА ЧАША
- Не вярвам в Бог!
- А ако аз кажа, че не вярвам в хората? – попита странникът, който беше седнал на моята маса и отпи от чашата с вино.
При все, че цялата кръчма беше празна, той избра точно моята маса и попита дали е свободно. Подразних се. Не ми беше до компания точно днес. Исках да остана сам със себе си. През изминалите два дни ми се бяха случили доста неприятности и исках да си взема глътка въздух. Ей, така! Да се насмуча като казак, че да ми олекне на душицата. И като ви казвам неприятности, поне да ви кажа какви бяха те.
Значи, аз съм таксиметров шофьор. Бакшишче. Въртя си колата, возя си хората и прибирам парата. Златна работа. Свобода и безотговорност. Като за мен. И както си седя на пиацата и се оглеждам като гърмян мисир за клиенти, предната врата се отваря и нахълтва едно девойче. Сяда и вика да карам. На къде, я питам аз, а тя – където искаш! А ся де?! Цака ме със седмица! Ама гледам я – реве. Плаче бе! Позаинтересувах се от любезност, а тя като започна…Мале ...