/Светът на бъдещето/
Тери Пратчет казваше, че идеите пърхат из Космоса и изведнъж удрят по главата някой невинен човек…
Те така ми хрумват разни щуротии – незнайно отде бухнали ме по кънтящата кратуна…
хххх
Земетресението започна в 4 заранта. Отначало глухо бучене – като пристигащ международен влак, после тръсване като протягане на събуждащ се алкохолик, накрая почвата се стръска като куче след дъжд. И навред се посипаха керемиди, покриви, панели, автомобили, хора без пижами и пижами без съдържание…
Асфалтът се нагърчи като юфка и всеки можеше да види, че наистина е тънък, тънък – като хитра далавера на строители и чиновници.
Отдолу започнаха да изхвърчат бетонни тръби – прави, здрави, вкаменени, та всичко заприлича на събуждането на новобранци в казармата преди брома…
А после като женска истерия се зададе вълната. Неочаквано цунами за равнината, намираща се на сто километра от брега. И върху останките от селищата заваляха риби, лодки, че и водолази…
А под цялата тази картина – по-злов ...