генек (Георги Коновски)
1882 13656
28.11.2022 г., 10:15 ч.  

Пърхащи едни 

  Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
515 4 12
1 мин за четене

/Светът на бъдещето/

Тери Пратчет казваше, че идеите пърхат из Космоса и изведнъж удрят по главата някой невинен човек…

Те така ми хрумват разни щуротии – незнайно отде бухнали ме по кънтящата кратуна…

хххх

Земетресението започна в 4 заранта. Отначало глухо бучене – като пристигащ международен влак, после тръсване като протягане на събуждащ се алкохолик, накрая почвата се стръска като куче след дъжд. И навред се посипаха керемиди, покриви, панели, автомобили, хора без пижами и пижами без съдържание…

Асфалтът се нагърчи като юфка и всеки можеше да види, че наистина е тънък, тънък – като хитра далавера на строители и чиновници.

Отдолу започнаха да изхвърчат бетонни тръби – прави, здрави, вкаменени, та всичко заприлича на събуждането на новобранци в казармата преди брома…

А после като женска истерия се зададе вълната. Неочаквано цунами за равнината, намираща се на сто километра от брега. И върху останките от селищата заваляха риби, лодки, че и водолази…

А под цялата тази картина – по-зловеща от платната на Гойя, Брьогел Старши, Мунк, Дали – Планетата се протегна още веднъж, почеса се, предизвиквайки нов кошмар, и помисли: „Ама наистина отдавна не към се оплаквала под кометен дъжд… Кога беше? Скоро – някакви си шейсетина милиона години. А така съм се напълнила с паразити…“

 

 

Коментари не за всеки - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??