Пърхащи едни
/Светът на бъдещето/
Тери Пратчет казваше, че идеите пърхат из Космоса и изведнъж удрят по главата някой невинен човек…
Те така ми хрумват разни щуротии – незнайно отде бухнали ме по кънтящата кратуна…
хххх
Земетресението започна в 4 заранта. Отначало глухо бучене – като пристигащ международен влак, после тръсване като протягане на събуждащ се алкохолик, накрая почвата се стръска като куче след дъжд. И навред се посипаха керемиди, покриви, панели, автомобили, хора без пижами и пижами без съдържание…
Асфалтът се нагърчи като юфка и всеки можеше да види, че наистина е тънък, тънък – като хитра далавера на строители и чиновници.
Отдолу започнаха да изхвърчат бетонни тръби – прави, здрави, вкаменени, та всичко заприлича на събуждането на новобранци в казармата преди брома…
А после като женска истерия се зададе вълната. Неочаквано цунами за равнината, намираща се на сто километра от брега. И върху останките от селищата заваляха риби, лодки, че и водолази…
А под цялата тази картина – по-зловеща от платната на Гойя, Брьогел Старши, Мунк, Дали – Планетата се протегна още веднъж, почеса се, предизвиквайки нов кошмар, и помисли: „Ама наистина отдавна не към се оплаквала под кометен дъжд… Кога беше? Скоро – някакви си шейсетина милиона години. А така съм се напълнила с паразити…“
Коментари не за всеки - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
обаче на някои изчезнали цивилизации още им стоят пътищата; добре, че може да се самолекува, щото ако остави на нас тая работа..
