В каква гъста мъгла се загуби пътят. А отстрани гледка не остана. Сякаш летяхме в облаците с жена ми. И изведнъж всичко се проясни - зад завоя се откриха едни поляни, едни камънаци, а по наклонените поля се вижда в далечината безстопанствено хергеле, и всичко това в един обръч от изпарения. Навярно стигнахме местност - вдлъбнатина, която оставаше под влагата и чувството бе, сякаш всеки момент, мина ли облаците оттатък, ще съм пред вратите на Рая. Имаше и табела - наближавахме. Спрях колата до една каменна чешма, строена много отдавна и се огледах. Вдишах планинския студен въздух. Нещо в гърдите ми се размърда. Запалих и продължих да карам в плануваната посока. След четвърт час стигнахме и до Копривщица - градът на първата пушка...
Градът, който по думите на Любен Каравелов се намира на място, лишено от плодородна почва, а навсякъде виждаш камък, дърво и глина, но силата му е в това, че липсва онази азиатска бездейственост, леност и склонност към излежаване сред чайове и наргилета, напр ...