А броените дни се изнизаха неусетно. Лу хубавееше, стана спокойна, усмивката не слизаше от лицето й. Наистина очите й ме гледаха с някаква преданост. Вечер бяхме на верандата, замечтани всеки по своему.
Завъртях се един ден около хижата. '' Гривната е под голям мрамор, преди вратата,... откопайте я и я хвърлете в течаща вода...''. Мислех си да наема някой, хайде парите са без значение, ама да давам обяснения какво търсим, как се е озовало под плочата..., аз за какво съм, здрав и отпочинал човек.
Излезе малко по-трудничко отколкото изглеждаше. С кирката разкопах и изместих мраморната плоча, под нея кротко лежеше гривната, помътняла от престоя там. Огребах я с лопатата, сложих в кофа и я напълних с морска вода. Да, солта лекува всичко. Обратно с кирката придирпах мраморната плоча, затъпках около нея.. Нагазих в морето, измих инструментите, измих и гривната и я сложих в плътна торбичка, която после хвърлих в едно поточе над Певкаки по посока на течението. Погледът ми попадна на трите кипа ...