28 dic 2017, 1:37

Пътеките на живота

605 0 0
1 мин за четене

                                                                16
 


         – Не мога, не мога… – хриптеше детето. Телцето му се тресеше така, сякаш получава гърчове. На тъничкия прасец на Лизи – ако го видите, ще се запитате как изобщо издържа на някаква тежест – бе образувана къса, кървава черта.
          – Животът е гаден! – мислеше си Олая. – И противен! И долен! Как може да има такива хора? – стресирана, помогна на Лизи да се изправи и поеха по пътя към училище.
          Небето се сърдеше. Скулите на лицето му бяха просмукани и отблъскващи, от очите му изтичаше гной, който се спукаше към врата му. Дланите му бяха надупчени с нож; животът бе инкрустиран върху тях.
          Стартът на деня за тези две деца бе повече от напрегнат. Сълзите, потекли по тези прекалено лични причини, бяха като мъртвороден плод с усмивка.
          – Искаш ли да ми разкажеш? – Олая се надяваше, че думите лекуват. Но в този случай те само щяха да навредят. И щяха да бръкнат по-надълбоко в раната, която ухаеше лошо.
          Наранената девойка вървеше като привлечена от призрак. Погледът ѝ, изпразнен от съдържание, показваше страх, несигурност и отвращение от тялото на татко.
          КОЙТО ИСКАШЕ ДА Я ДОКОСНЕ ТАМ!!!
          – Добре съм, Олая! Трудно е, но се държа… – сълзите отново напираха да излязат в нашия свят, но не успяха. Поличката на ученичката, залостила страшните проходи на всякакви интимни опасности, се полюшваше на фона на тихия бриз и разкриваше оголено бедро.
          – Защо той го направи? – тези думи не трябваше да получават живот. Лизи отново заплака, крещейки: – Не зная! Не зная! Някаква старица мина покрай тях и се запита какво се случва, но избяга, уплашена да не я набият.
          – Успокой се… Успокой се… – дъщерята на Марта прегърна приятелката си, която притихна.
          Тихите листа продължаваха да стържат по улиците, докато те вървяха към храма на знанието.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...