Реших! Ще отида да изведа Слънцето. Всяка сутрин ме събужда. Качва се над прозореца и ме щипе по носа. Утре аз ще направя това!

    Баба казва, че ти подсещаш слънцето кога да става. Ще ме събудиш по рано от него за да отида да го изкарам навън. Сега, като се замислих, може да тръгна с него. То през целият ден обикаля небето и вижда всичко, което се случва по Земята. Нищо не може да се скрие от окото му.

     Мама така говори и за дядо Боже. Казва, че той вижда всяка беля каквато правя и й казва. Защо ли? Нали знае, че мама ще ме накаже. А може и да не знае? Може да мисли, че мама ще ми каже "браво" и ще ми купи бонбони. От онези, които обичам - мекичките.

      Ти ще ме събудиш преди Слънцето.

      Ами то дали ще ме послуша? Дали ще тръгне? Трябва да му занеса нещо. Дали обича карамели? Останали са два в джобчето. Ще му ги дам.

      То няма да ме изгори нали? Татко казва, че имало един човек, който се приближил към Слънцето и то го изгорило. Но аз не съм човек, Аз съм дете!

      Да! Ще тръгна! Утре ще бъда със Слънцето!

           - Дете, защо си довело петела в стаята си?