"— Няма да ме загубиш никога — прошепна тя през тясната маска. — А знаеш ли защо? Защото никога не си искал да ме задържиш, както селянинът нивата си. В сравнение с това и най-блестящият мъж става скучен.“
"Нощ в Лисабон", Ерих Мария Ремарк
Предизвикателство е да разграничим собствените си съжаления от чуждите очаквания и разочарования. Гласовете, които ни казват какво би трябвало да искаме, са в собствения ни дом и на улицата, говорят ни от екрана или предизвикателно ни отправят посланията си от билбордовете. Нахално имитират вътрешния ни глас, започват да вибрират идентично с него и ни е все по-невъзможно да разберем кога говорим ние и кога говори друг. Бягаме, за да чуем себе си. Търсим усамотение, технологичен детокс, дни сред природата, тишина, тишина, тишина! Защото в тишината се чува най-важното.
Стоя на поляната пред малката къща за гости с чаша кафе, а сутрешният хлад се опитва да се вмъкне под дрехите ми. През май природата показва пълния си блясък. Тревата още не е прегоряла ...