Камионът, който ни чакаше бе марка “МАК”. Целият бе изписан с индианци, на които лицата грееха от цветовете на войната. Бяха застинали в битка и ловни фрески, а шофьорът като ни видя, че го зяпаме с отворена уста, поясни, че макар и американски, бил закупен от Германия. Бяхме двама при положение, че до водача имаше само едно място. Наложи се да отрежа краката на един стол и да го положа до скоростния лост, където имаше толкова място, колкото трябваше. Тръгнахме след кратко запознанство, на което шофьорът каза:”Аз се казвам Митко и пуша много. Ще спрем един-два пъти до гр. Х, за да се освежим..., друго няма. Жоро, който седеше до мен кимна с едно “Добре!”, без да се представи, защото, както казваше “Мен ми дреме!”, а на мен ми стана леко неловко, махнах с ръка и казах “Давай!”. Митко сякаш това и чакаше и натисна Мака на една от двадесетте му скорости. Камионът зафуча по магистралата. Още преди да излезем от София, реших да послушам малко уокмен, за да увелича тръпката от скоростта. Мит ...