14 dic 2008, 23:07

Пътуване към...

  Prosa » Otros
816 0 1
1 мин за четене
Той вървеше през полята на отчаянието и безвъздушието го обгръщаше...
Светлината ставаше все по-малка... Огънят гаснеше...
Смисълът отказваше да се появи... Объркан, потъна в забрава, която му донесе истината...
- Ела, хвани очакващата ми ръка! Желанието за живот не е ли груба безкрайност?
Готов си да вървиш СЕГА! Достатъчно живя в реалност!!!
Знаеше кой го зове... Осъзна всичко... Не искаше да се предава... Искаше да има избор...
Но нямаше... Докосна безплътната си същност и потъна в безвремието...
Той посрещна съдбата си...
Устните му се извиха в агония...
Очите му продължиха да търсят красотата, която им беше отнета...
Тялото напразно се опитваше да открие топлината, която го караше да живее...
Сърцето му се свиваше от болката, която беше сграбчила вярата му и не искаше да позволи на мечтите му да полетят...
Душата му крещеше за помощ търсейки надежда в непрогледната тъмнина...
Губеше светлината в съзнанието си и се отправяше към неизвестното...
Сянката го изгледа... Мракът се затвори... Той нарисува любовта си върху коричка лед и
тя умря с неговото топло събуждане... Но нейният характер остана завинаги в прозрачното
бездушие на времето...
Очите се затвориха безпомощно с тъга, мечтаейки отново да видят красота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...