Работа

    Човекът се нуждае от храна, вода, ток. От много неща. За да си ги набави, той трябва да работи. Една трета от времето му минава в работа. Да изкарва своята прехрана. На работното място е длъжен да бъде способен. Да използва опита си и своите умения. Почти навсякъде хората работят под ръководството на по-висши от тях. Възможно ли е да има такива, които да изкарват работния си ден с усмивка? Да им е удоволствие, когато се трудят? Да. Има хора, които влагат сърцата си в това, което произвеждат. И то си личи в продуктите. Много често такъв човек, който обича работата си може да бъде нарочен от колектива. Да го смятат за натегач. Изолират го. Опитват се да премахнат желанието му да изпипва детайлите. Да го принизят до тяхното ниво, колкото да изкара надника. За много хора работата е нещо неприятно, което трябва да се върши по задължение. Идват точно в часа за започване на работния ден и нямат търпение да си тръгнат. Хем не харесват работното си място, хем подслушват какво си говорят колегите и казват на началниците си. Уж не са доволни от заплатата си, а се натискат да стоят там. И като ги запиташ, защо правят така казват, че заради стажа. Такива хора трудно се усмихват на работа. Да те е страх да ги попиташ нещо, макар и да им е в задължението да са вежливи. Самият факт, че се изиква да са в кондиция докато работят ги кара да мразят работата си още повече. И когато приключат вечерта и си тръгнат, същите тези хора ще минат през магазините и ще прехвърлят стока след стока. Няма да си харесат нищо. Защо? Защото продуктите са изработени от такива хора като тях. По същия начин. Без желание. Без вложена в изделието любов. Прибират се в домовете си. Наливат си една ракия. И целият свят им е крив. Казват, че са уморени. А на този, който обича своята работа му стига това, че е осмислил деня си. Не е убил времето. Добавил е към знанията си. Допълнил е уменията си. Предал е опита си на по-младите. И той може да е изморен, но с онази сладката умора, която носи радост. На такъв човек не му е нужно хоби. За него работата е това, което го забавлява и отвлича от разни мисли.

Явор Перфанов
23.02.2023 г.
Г. Оряховица