24.02.2023 г., 9:22

Работа

1.3K 0 0
2 мин за четене



    Човекът се нуждае от храна, вода, ток. От много неща. За да си ги набави, той трябва да работи. Една трета от времето му минава в работа. Да изкарва своята прехрана. На работното място е длъжен да бъде способен. Да използва опита си и своите умения. Почти навсякъде хората работят под ръководството на по-висши от тях. Възможно ли е да има такива, които да изкарват работния си ден с усмивка? Да им е удоволствие, когато се трудят? Да. Има хора, които влагат сърцата си в това, което произвеждат. И то си личи в продуктите. Много често такъв човек, който обича работата си може да бъде нарочен от колектива. Да го смятат за натегач. Изолират го. Опитват се да премахнат желанието му да изпипва детайлите. Да го принизят до тяхното ниво, колкото да изкара надника. За много хора работата е нещо неприятно, което трябва да се върши по задължение. Идват точно в часа за започване на работния ден и нямат търпение да си тръгнат. Хем не харесват работното си място, хем подслушват какво си говорят колегите и казват на началниците си. Уж не са доволни от заплатата си, а се натискат да стоят там. И като ги запиташ, защо правят така казват, че заради стажа. Такива хора трудно се усмихват на работа. Да те е страх да ги попиташ нещо, макар и да им е в задължението да са вежливи. Самият факт, че се изиква да са в кондиция докато работят ги кара да мразят работата си още повече. И когато приключат вечерта и си тръгнат, същите тези хора ще минат през магазините и ще прехвърлят стока след стока. Няма да си харесат нищо. Защо? Защото продуктите са изработени от такива хора като тях. По същия начин. Без желание. Без вложена в изделието любов. Прибират се в домовете си. Наливат си една ракия. И целият свят им е крив. Казват, че са уморени. А на този, който обича своята работа му стига това, че е осмислил деня си. Не е убил времето. Добавил е към знанията си. Допълнил е уменията си. Предал е опита си на по-младите. И той може да е изморен, но с онази сладката умора, която носи радост. На такъв човек не му е нужно хоби. За него работата е това, което го забавлява и отвлича от разни мисли.

Явор Перфанов
23.02.2023 г.
Г. Оряховица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...