Разделно
от месеци съм тиха
няма какво да кажа
празна съм отвътре
всяка сутрин ставам
излизам
минавам по същия път
винаги
леко ми горчи
ала спрях да плача
ти си в друга вселена
далечна
дори не гледаме едно луна
запазих си млечния път
пейката в парка
ти си тръгна
с любовта и сърцето ми
отново спечели
не говорим вече за това
не говорим за нищо
късно е
мразя те. мразя се
ако можех да спра
времето
щеше да е с теб
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мия Марс Todos los derechos reservados
