Разделно
от месеци съм тиха
няма какво да кажа
празна съм отвътре
всяка сутрин ставам
излизам
минавам по същия път
винаги
леко ми горчи
ала спрях да плача
ти си в друга вселена
далечна
дори не гледаме едно луна
запазих си млечния път
пейката в парка
ти си тръгна
с любовта и сърцето ми
отново спечели
не говорим вече за това
не говорим за нищо
късно е
мразя те. мразя се
ако можех да спра
времето
щеше да е с теб
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мия Марс Всички права запазени
