Dess-troyer (Мия Марс)
3 77

26 дек. 2014 г., 17:00

Разделно

Проза

659 0 1

от месеци съм тиха

няма какво да кажа

празна съм отвътре

всяка сутрин ставам

излизам

минавам по същия път

винаги

леко ми горчи

ала спрях да плача

ти си в друга вселена

далечна

дори не гледаме едно луна

запазих си млечния път

пейката в парка

ти си тръгна

с любовта и сърцето ми

отново спечели

не говорим вече за това

не говорим за нищо

късно е

мразя те. мразя се

ако можех да спра

времето

щеше да е с теб

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Проза 4.2K 4.9

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Проза 3.8K 5.0

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Проза 2.6K 5.0

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Проза 2.2K 5.0

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Проза 4.3K 5.0

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...