Dec 26, 2014, 5:00 PM

Разделно

  Prose
658 0 1

от месеци съм тиха

няма какво да кажа

празна съм отвътре

всяка сутрин ставам

излизам

минавам по същия път

винаги

леко ми горчи

ала спрях да плача

ти си в друга вселена

далечна

дори не гледаме едно луна

запазих си млечния път

пейката в парка

ти си тръгна

с любовта и сърцето ми

отново спечели

не говорим вече за това

не говорим за нищо

късно е

мразя те. мразя се

ако можех да спра

времето

щеше да е с теб

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мия Марс All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми много! Пожелавам ти никога да не се чувстваш празна отвътре!

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...