Разголването на нощта
Нощта, подобно на желана блудница, сваляше воалите си един по един. Колкото по-бавно се разголваше тя, толкова повече ставаха тези, които копнееха за нея.
Първите, усетили изгарящия копнеж по тази красавица, бяха влюбените. Мощните удари на сърцата им ги бяха направили изключително чувствителни към вибрациите на красотата и те шепнеха нежни думи.
От тези думи се родиха стихове и по-голяма част от влюбените се сляха с групата на следващите, които трескаво протягаха ръце към разголващата се нощ - поетите. Крехките им души изпращаха нежни послания към умовете им. Те пък, от своя страна, извайваха изящни стихотворни форми.
Нощта хвърли един от своите воали върху група бледи хора, които и без това предпочитаха да останат незабелязани. Това бяха нецелунатите. Те така копнееха за нежни устни, които да се слеят с техните, че приеха ласката от воала на нощта с песен, която накара следващите зрители на този спектакъл да се сепнат с оживление.
Това бяха самотните и изоставените. Те гасяха пожарите в душите си с големи количества алкохол, без дори да подозират, че така ги разпалват повече. За тях песента на нецелунатите беше като балсам и те самите също запяха. Влюбените и поетите се присъединиха към тях с весело свиркане и тананикане.
Улисани в музиката, всички те не забелязаха кога нощта беше свалила и последния си воал и се беше скрила срамежливо зад плахо показалото се слънце. Спектакълът беше свършил и всички се прибраха по домовете си. Предстоящото представление, което беше подготвил денят, нямаше да бъде по силите им.
17.07.09 г.
© Весислава Савова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Нощ, над всички дневни дела, как сладко за теб Весислава раздипли слова... Поздравления!!! -
Поетична душа носиш...
-
За ,целунатите и не целунатите!!!
-
Прозаиците са поети в сърцата си, музиканти в ума си, нецелунати театрали, изоставени и усамотени по дух, надигащи чашата - влюбени в живота и с пристрастени към воалите на нощта, пера....(хипотеза)
веси ще доуточни -
Всичко е ясно, но къде сме ние прозаиците. Някак си обидно ми стана. Не само поетите носят душа. и ние сме дали нещо на света.
-
Веси,смая ме!Красиво и тъжно!Заболяме за всички самотни и хора,без липса на приятелско рамо поне...Нощта е красива,но и някак болезнено равнодушна към болката им...
-
Прекрасен спектакъл!!!Истинска вечерна феерия...от усещания - култ към поезията , театъра и музиката..Благодаря, ти !
-
Ех, Мими! Благодаря ти, че те има!!!
-
Целувам те!!!
Невероятно е при теб, Веси! -
Дора Павлова, искрено благодаря, че при тази натовареност намери време да коментираш. Поздрав!
Бо, винаги когато минаваш ме радваш.
Инче, комплимент от теб означава много за мен.
КАРА миа, вълшебствата са възможни, само когато са споделени - ти ме разбираш.
Селена, поздрав и благодарност.
Мария Йорданова, благодарност и към теб!
Феичка, за мен е истинска чест.
Росинка, радвам се, че хареса.
Марко, приятелю, радвам се, че намери този нюанс в малката ми импресия - важното е, че не съм преминала тънката граница с порнографията. Благодаря ти, че продължаваш да ме четеш!
Весинка, винаги намираш думи, с които да ме зарадваш. Прегръдка! -
Вълшебно птиче, то това си е жива еротика, мила.Поздрави за интересната идея!
-
Аплодисменти!!!
-
Много ми хареса написаното - и начинът, и съдържанието. Поздрави, Весислава!
-
Невероятно!
Не всеки може, да понесе светлината! -
Поздрав, вълшебнице!
-
Интересен поглед към нощта като живо същество. Хареса ми настроението, което се мени като нюанси. Поздрав!
-
Страх(от)но...
И живичко разказче
-
страхотно
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Грег, и ние сме хора, разбира се. Виж Нели какво хубаво определение ни е дала. Ние можем да намерим сили и за спектакъла на деня.
Хубавка, благодаря ти, прегръдка.
Петенце, щом теб съм те смаяла, значи съм се справила добре, благодаря ти.
Петър Койчев, да вдигнем тост за тях.
Явор, благодаря ти.
Светле, радвам се, че и ти хареса.