Разголването на нощта
Нощта, подобно на желана блудница, сваляше воалите си един по един. Колкото по-бавно се разголваше тя, толкова повече ставаха тези, които копнееха за нея.
Първите, усетили изгарящия копнеж по тази красавица, бяха влюбените. Мощните удари на сърцата им ги бяха направили изключително чувствителни към вибрациите на красотата и те шепнеха нежни думи.
От тези думи се родиха стихове и по-голяма част от влюбените се сляха с групата на следващите, които трескаво протягаха ръце към разголващата се нощ - поетите. Крехките им души изпращаха нежни послания към умовете им. Те пък, от своя страна, извайваха изящни стихотворни форми.
Нощта хвърли един от своите воали върху група бледи хора, които и без това предпочитаха да останат незабелязани. Това бяха нецелунатите. Те така копнееха за нежни устни, които да се слеят с техните, че приеха ласката от воала на нощта с песен, която накара следващите зрители на този спектакъл да се сепнат с оживление.
Това бяха самотните и изоставените. Те гасяха пожарите в душите си с големи количества алкохол, без дори да подозират, че така ги разпалват повече. За тях песента на нецелунатите беше като балсам и те самите също запяха. Влюбените и поетите се присъединиха към тях с весело свиркане и тананикане.
Улисани в музиката, всички те не забелязаха кога нощта беше свалила и последния си воал и се беше скрила срамежливо зад плахо показалото се слънце. Спектакълът беше свършил и всички се прибраха по домовете си. Предстоящото представление, което беше подготвил денят, нямаше да бъде по силите им.
17.07.09 г.
© Весислава Савова All rights reserved.
