25 feb 2005, 19:17

Разговор

  Prosa
1.9K 0 1
2 мин за четене

Тя си вдигна ръката и с нежните си пръсти докосна лицето му. Чувството, което изпитваше беше неповторимо - сякаш вдишваше безсмъртието, породено от любовта която тя му даряваше. След това тя се отдръпна и седна до него. Така в продължение на няколко часа не промълвиха нищо докато той и каза:

-         Тежко ли ти е?

-         Не, вече не сякаш камъка който носех около врата си падна и със трясък се разби на парчета!

-         Мен ме е страх от чувствата, които изпитвам към теб. Страх ме е, че ще стане както преди, че няма да успеем да излезем на повърхността, да изплуваме и да усетим топлите лъчи на слънцето. Студенина пробожда ръцете ми. Страх ме е.

-         Недей да говориш така. Знаеш, няма да стане така. Онова преди беше грешка, недоразумение, което никога повече не искам да се повтаря. И мен ме е страх, но се опитвам да се успокоя. Целуни ме!

-         Ах, колко са сладки устните ти. Ах, не мога да продължа да живея с това усещане на страх, че ще спра да усещам устните ти върху моите, така както пеперудата усеща прашеца по крилата си! Обещай ми, не, не говори, само кимни с глава. Не искам да разваляме момента с думи, така груби, така непонятни за двама влюбени!

-         Ами ако наистина това стане? И аз няма да мога да го понеса. Ще отида на някой бряг и там ще умра съвсем сама, такава, каквато никога не искам да бъда, с разбито сърце и с разплакани очи. Искам вечно да бъдем заедно и ако един от двама ни умре, то тогава другият ще го последва, за да можем да бъдем вечно заедно!

-         Не! Не трябва да става така! Не искам да те гледам как страдаш, как се молиш да умреш само и само, за да бъдем заедно! Не трябва да се виждаме повече. Тогава ще забравим всичко станало между нас, няма да се обичаме но и няма да умрем!

-         Не говори така! Всеки умира, дори и безсмъртните, а ако ние умрем, то това ще е съвсем нормално, но ако умрем и се забравим без да се обичаме повече, то тогава ние ще сме изпуснали най - важното – да живеем!

-         Права си, обичам те!

-         И аз те обичам!    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ОоОоОоОо ОоОоОоОо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...