25.02.2005 г., 19:17

Разговор

1.9K 0 1
2 мин за четене

Тя си вдигна ръката и с нежните си пръсти докосна лицето му. Чувството, което изпитваше беше неповторимо - сякаш вдишваше безсмъртието, породено от любовта която тя му даряваше. След това тя се отдръпна и седна до него. Така в продължение на няколко часа не промълвиха нищо докато той и каза:

-         Тежко ли ти е?

-         Не, вече не сякаш камъка който носех около врата си падна и със трясък се разби на парчета!

-         Мен ме е страх от чувствата, които изпитвам към теб. Страх ме е, че ще стане както преди, че няма да успеем да излезем на повърхността, да изплуваме и да усетим топлите лъчи на слънцето. Студенина пробожда ръцете ми. Страх ме е.

-         Недей да говориш така. Знаеш, няма да стане така. Онова преди беше грешка, недоразумение, което никога повече не искам да се повтаря. И мен ме е страх, но се опитвам да се успокоя. Целуни ме!

-         Ах, колко са сладки устните ти. Ах, не мога да продължа да живея с това усещане на страх, че ще спра да усещам устните ти върху моите, така както пеперудата усеща прашеца по крилата си! Обещай ми, не, не говори, само кимни с глава. Не искам да разваляме момента с думи, така груби, така непонятни за двама влюбени!

-         Ами ако наистина това стане? И аз няма да мога да го понеса. Ще отида на някой бряг и там ще умра съвсем сама, такава, каквато никога не искам да бъда, с разбито сърце и с разплакани очи. Искам вечно да бъдем заедно и ако един от двама ни умре, то тогава другият ще го последва, за да можем да бъдем вечно заедно!

-         Не! Не трябва да става така! Не искам да те гледам как страдаш, как се молиш да умреш само и само, за да бъдем заедно! Не трябва да се виждаме повече. Тогава ще забравим всичко станало между нас, няма да се обичаме но и няма да умрем!

-         Не говори така! Всеки умира, дори и безсмъртните, а ако ние умрем, то това ще е съвсем нормално, но ако умрем и се забравим без да се обичаме повече, то тогава ние ще сме изпуснали най - важното – да живеем!

-         Права си, обичам те!

-         И аз те обичам!    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ОоОоОоОо ОоОоОоОо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...