12 feb 2005, 10:04

Разговор в утринта 

  Prosa
1603 0 0
10 мин за четене
И кво сега? Оклюмал си се и създаваш проблем след проблем. До кога бе?
Не ти пука?!
Как де не ти пука?! Мамка ти, колкото и да не ти пука ти си част от система. Тъпо звучи, но е така. От теб зависят всички. И ти от тях. Простичко. И трябва да се сетиш за девиза на мускетарите – „Един за всички и всички за един”
Вече нищо няма значение ли?!
Абе, ай сиктир! Какво толкова е станало бе? Не ми мълчи! КАЗВАЙ!
Провал след провал?! Чувствал си сега празнота?!
Кофти! Ама честно казано – Няма начин ти да си празен. Прехвърляш тонове кръв. Така че стига си се втелявал. Празнота при теб няма как да има. Поне физическа де...
Ами душевна?!
Ей, сладур кой ти е делигирал правото да считаш, че душата е в теб?
Никой?!
Точно така – никой!
Боляло те?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Стефанов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??