Feb 12, 2005, 10:04 AM

Разговор в утринта 

  Prose
1602 0 0
10 min reading
И кво сега? Оклюмал си се и създаваш проблем след проблем. До кога бе?
Не ти пука?!
Как де не ти пука?! Мамка ти, колкото и да не ти пука ти си част от система. Тъпо звучи, но е така. От теб зависят всички. И ти от тях. Простичко. И трябва да се сетиш за девиза на мускетарите – „Един за всички и всички за един”
Вече нищо няма значение ли?!
Абе, ай сиктир! Какво толкова е станало бе? Не ми мълчи! КАЗВАЙ!
Провал след провал?! Чувствал си сега празнота?!
Кофти! Ама честно казано – Няма начин ти да си празен. Прехвърляш тонове кръв. Така че стига си се втелявал. Празнота при теб няма как да има. Поне физическа де...
Ами душевна?!
Ей, сладур кой ти е делигирал правото да считаш, че душата е в теб?
Никой?!
Точно така – никой!
Боляло те?! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел Стефанов All rights reserved.

Random works
: ??:??