Пристигам на училище в Понеделник, хванал за ръка Сиска. Тя нещо ми разказва, май как е ходила с Мимето по магазини да си търси ново яке.
Влизаме в класната стая. А сега сещате ли се за онези моменти във филмите, когато главният герой влиза на някакво супер оживено място и щом той стъпи, и всичко затихва, впило погледа в него.
Нещо такова стана и в нашия случай.
Стоим. Народът ни гледа. Ние продължаваме да стоим.
Изведнъж от последните чинове се чува стъписан глас:
- Я глей, Сисито ходи със Стоян!
В следващия момент се развива някаква сцена от „300”. Приятелките на Анастасия се спускат към нея и я дърпат за клюки. Аз се пробутвам към чина, сядам и въздишам дълбоко.
- Е браво, бе! Тва как точно се случи?
- Георги, що не идеш при момичетата отсреща. На тях детайлите в разказите повече им се отдават! - Измрънках на момчето, седящо до мен на чина.
- Кажи сега, де. Ходиш ли с нея? –
- Да.
Влиза учителката. Час по „Свят и личност”. Анастасия сяда пред мен и продължава нещо да си шушука с Калина.
- Добър ден, деца. Надявам се да сте си довършили, помислили над темата за днес сериозно.
Зад дебелите стъкла на учителските очила се криеше един доста сърдит поглед.
- Я ми припомни над какво трябваше да мислим, бе! - Изшушках на Георги.
- За любов, Стояне, за любов! - Ухили се той.
- Темата, деца, беше „Любов, брак, семейство!” Кой ще започне да говори? - Попита учителката.
Естествено, първа ръка вдига Ирина. Тая няма път, когато да се натяга първа за някъде.
- Аз мисля, че бракът в днешно време е излишен. Хората и без това се разделят след време и е по-добре да се обичат и като дойде време за раздяла, да не се занимават с бракоразводни дела. Ще е по-малко тежко и без излишни разходи! - Издрънка гордо момичето.
- Ти да не пети клас? - Изгледах я с недоумение.
- Моля?
- Не ме гледай така възмутено, Иринче. Говориш глупости. Нека да предположим, както казваш, че една двойка няма брак. Хората си имат дете и общо жилище. Кажи ми сега, как точно при евентуална раздяла нещо тук ще бъде леко, както твърдиш?
- Ти не ме разбра. Говоря за една двойка , която например живее на квартира…
- Стига си нагаждала сценария. Не ти върви мисълта.
Ирина млъкна. Имаше поглед, който подсказваше, че само още малко и ще ревне.
- Стояне! - Изсъска Сиска.
- Аз съм на мнението на Стоян. Нашите са разделени, брак са нямали, ама беше страшно като се разделяха. Викове, крясъци. Съдилища за попечителство над мен и сестра ми. - Обади се от задните редове Иван. - И все пак, навремето много са се обичали хората, ама … лошо са приключили.
- Все си мисля, че ако нещо е станало за зле, значи е било лошо от самото начало.
За пореден път се обади Ирина. Този път поне не беше с глупост.
- Има вярно. Но все пак, ако нещо свършва лошо, това не значи, че не е започвало добре. Хората са го казали „Пътят към ада е осеян с добри намерения." -
Казах замислено.
Калина, която вече беше престанала да говори нещо на Сиска, се обърна към мен.
- Любовта, ако я има, си остава. Тя е вечна!
- Вечна е само вярата в нещо. Хубавите неща са хубави, защото има и някакъв край там някъде във времето. - Отговорих.
Иван се ухили.
- Съгласен. Майка ми пак се омъжи преди няколко години. Щастлива е сега. Обича си мъжа.
- Иначе, любовта си е едно нещо. Има ли и доверие, има и почва за начало на един брак и семейство. Ако вярваш и успееш да създадеш, да дадеш и да опазиш, значи всичко ще е наред. - Беше великото ми философско заключение.
Класът утихна.
- Добре го каза! - Потупа ме по рамото другарски Георги.
- Браво, Стояне. Жена ти някой ден ще е много щастлива с теб! - Каза учителката с лека усмивка.
Сиска се обърна към мен. Хвана ме за ръка и се усмихна.
- Аз вече съм щастлива с него!
А аз с нея.
Искам още много време. С нея.
© Алекс Todos los derechos reservados